Атеросклероза    Според класификацията на Световната Здравна Организация атеросклерозата се дефинира като „варираща комбинация на промени на вътрешния слой на артериите (интимата), изразяващи се в местно натрупване на липиди, комплексни въглехидрати, кръв и кръвни продукти, фиброзна (съединителна) тъкан и калциеви отлагания, съпроводени с промени на средния съдов слой на артериалната стена (медията)”. Атеросклерозата е свързана с промяна в структурата на съдовата стена на големите и средните артерии, което ги прави неспособни да осъществяват нормално функциите си. Развитието на атеросклерозата е бавен процес, който продължава с години, като в първоначалния стадий е налице само повърхностно засягане на вътрешната обвивка на съда. По-късно се нарушава цялостно структурата на съдовата стена със стесняване на отвора й. Смущения в кръвоснабдяването се наблюдават, когато стеснението е над 50%.

Интересно е, че не само степента на стеснението на съда има значение за клинични прояви на атеросклерозата, а и характеристиката на атеросклеротичната плака. Различават се стабилни и нестабилни плаки. Най-общо една плака се състои от липидно ядро и фиброзна (съединително-тъканна) шапка. Колкото по-голямо е ядрото и по-малко съединително-тъканното му покритие, толкова по-нестабилна е плаката. Такава плака, независимо от размерите си, би могла с по-голяма вероятност да руптурира, т.е. да се “разпука” или “разтвори”. На мястото на разрушената плака могат да се активират процеси на кръвосъсирване, които да доведат до остро настъпващо запушване на съда. От друга страна, части от атеросклеротична плака могат да бъдат откъснати и отнесени с кръвния ток, като предизвикат запушване на съда в по-периферен край, където отворът му е по-тесен.

Стеснението (стенозата) на сънната (каротидната) артерия в над 90% от случаите се дължи на атеросклерозата. Това е процес на отлагане на масти (липиди), клетъчни елементи и кациий в стената на големите артерии в човешкия организъм.
Рисковите фактори за атеросклерозата са добре известни - това са тютюнопушенето, артериалната хипертония, захарният диабет, повишени масти в кръвта (хиперлипидемия) и др.

Стеснението на сънната артерия може да протича съвсем асимптомно и да бъде открито съвсем случайно при преглед с извършване на Доплер ехография, но тя може да предизвиква преходни нарушения на мозъчното кръвообращение с преходни нарушения в зрението, говора, пареза или парализа на крайници, както и мозъчен инсулт. Смята се, че 20-30 на сто от мозъчните инсулти се причиняват от стеснението на сънните артерии.

Засягането на сънните артерии често се съчетава и със стеснение на коронарните артерии (исхемична болест на сърцето) и на периферните артерии на крайниците (хронична артериална недостатъчност на крайниците).

За диагностиката е необидимо извършването на ДОПЛЕРОВА СОНОГРАФИЯ.

При нискостепенните (запълване на просвета - лумена, на артерията по-малко от 70%) и безсимптомни каротидни стенози трябва да се провежда проследяване с контролни ехографии, диспансерно наблюдение от невролог, остраняване на рисковите фактори за атеросклероза и прием на антиагреганти (медикаменти, намаляващи слепването на тромбоцитите) например ацетизал 100 мг днвено или клопидогрел 75 мг дневно.

При високостепенните стенози (над 70%) и при стенози, съпроводени с неврологична симптоматика, болният следва да се приема в клиника по съдова хирургия и ангиология и да му бъде предложено оперативно лечение.

Добра алтернатива на оперативното лечение е и поставяне на “стент” в каротидната артерия.

За диагностика на сънните артерии и мозъчни съдове/ допелрова сонография/

Записване на тел: 0899 831 698